Розетен прозорец

Розетният прозорец е кръгъл прозорец с концентрично разположени фигури изпълнени в стъклопис. Този елемент е характерен за романската и готическата сакралната (църковна) архитектура.

Смята се, че един от първообразите на Розетните прозорци е римският окулус - кръгла дупка върху куполна конструкция (Пантеона в Рим). В Средновековието кръгли порзорци, но вече на стените, се срещат в романската архитектура.

Първият розетен прозорец, изпълнен във вида, в който ги познаваме и днес е този на катедралата във френския град Монт, построена около 1200. Мигновено, за 50 години, този елемент се разпорстранява масово в църковната архитектура на северна Франция, с по-късно и във Великобритания, Италия, Испания и Германия.

Най-често розетните прозорци представят библейски сюжети и събития. В централният елемент най-често се изобразява Исус Христос или Мадоната с Младенеца. По отношение на символиката, розетките, разглеждани като рози могат да се приемат като символ на Дева Мария.